Гренаш е червен винен сорт грозде. Поради способността си да се адаптира е един от най-засажданите, а и дистрибутираните сортове в света. Узрява късно, затова се нуждае от горещ климат. Има спорове за произхода му - според едни е Испания, а според други Сардиния, откъдето е пренесен в Испания. Това са и държавите, където сортът се среща най-често, заедно с южна Франция, Австралия, Мароко, Алжир и САЩ. Най-разпространеното му наименование е френското Гренаш, но има и множество други имена в различните държави - в Испания е Garnacha, в Сардиния - Connonau, наричат го още Гарнача Негра, Аликанте, Гарнача Тинто, Гарнача Тинта, Гренаш Ноар и други.

Като цяло е продуктивен сорт, който дава най-доби резултати на сухи и каменисти склонове. Обича горещи, сухи райони и е устойчив на силни ветрове и засушаване. Податлив е към някои болести като мана, сиво гниене, екскориоза и други.

Характерни за Гренаш са пикантните вкусове, както и на канела и захаросани плодове, които го правят много лесен за разпознаване дори и при дегустации на сляпо. Освен тях, характерни вкусове са на червени плодове като ягода и малина. Друга главна черта на този сорт е, че има висока алкохолна концентрация. Вината, направени от Гренаш, имат недостиг на киселини, танини и цветове. Високите нива на захар в този сорт го правят много подходящ за подсилени вина и производство на Порто, а също и червени натуралносладки вина от Русильон и Австралия. Обичайно се съчетава със сортовете Сира, Каринян, Темпранийо и Сензо.

Във Франция Гренаш е най-засаждан в долината Рона, където голяма част от вината се правят от този сорт, Прованс и Лангедок-Русильон. Адаптивният му характер дава огромни възможности на винопроизводителите там, затова и Розетата им от Гренаш са се превърнали в символ на южна Франция. Близо до границата с Испания сортът се свързва по-скоро със сладки вина, а в Австралия обикновено се съчетава в т.нар. комбинация "GSM" (Гренаш-Сира-Мурведър). В Италия 99% от Сардинските вина с гаранция D.O.C. са от местния сорт Гренаш - Connonau.   

В Испания Гренаш, или както се нарича там Гарнача, е вторият най-засаждан сорт след Темпранийо. Има насаждения почти във всеки регион на страната, но най-много е използван в северната и източната част, където е основна съставка на престижните вина на Приорат. С появата на насекомото Филоксера на Иберийския полуостров през 19-ти век, когато голяма част от местните лозя са опустошени (особено районът на Риоха), на помощ идва Гренаш, който, благодарение на храстовидната си структура и устойчивите си корени, успява да устои на влиянието му и вдъхва надежда на винарите, че винопроизводството не е напълно унищожено. 

Леко пикантните нотки във вината от Гренаш го правят перфектната комбинация към ястия с много подправки. Такива могат да бъдат печени меса, зеленчуци, както и многообразие от международни гозби. По начало алкохолът разтваря капсаицина, който е топлинната единица в пикантните храни. Следователно по-леки вина от Гренаш, сервирани охладени, спомагат да се притъпят силно пикантни храни. Други храни, с които много добре се съчетава Гренаш, са печено пиле с пюре от дюли, пикантни агнешки кюфтета в доматен сос и сос клиантро, и телешко с картофи и сирена.

    Тяло: средно

    Танини: средни

    Киселинност: средна

    Температура на сервиране:   16  ̊-20