Риоха е най-големият и най-прочутият винен регион в Испания, разположен в северната част на страната. Притежава Деноминация за произход D.O.Ca, която се простира на 54.000 хектара около три различни общини (Ла Риоха, Навара и провинцията Алава. Има още три зони, на които е разделена, и това са Риоха Алта, Риоха Ориентал и Риоха Алавеса.

Риоха е първият испански регион, получил статут на DO, през 1933 г. През 1991 г. се обновява до най-високото ниво – DOCa. Историята на винопроизводството в региона датира от римско време и оттогава продължава почти непрекъснато. Производството процъфтява между 200 г. пр.Хр. и VI-ти век, което е видно от намерените амфори там. Практиката се забавя по време на мавританската окупация на Иберийския полуостров при инвазията през 711 г. до късното средновековие.

От 16-ти век насам производството на вино в Риоха непрекъснато се развива. То се радва на значителен ръст в края на 19-ти век, когато лозята на съседна Франция (доминиращата европейска винена нация) биват опустошени първо от плесен по гроздето, а след това от филоксера.

Вината от региона са може би най-известните в Испания и това е благодарение на дългата си традиция във винопроизводството. Те са се превърнали в икони със своите ягодови аромати. Най-популярнните сортове, използвани за направата на тези така обичани вина са Темпранийо и Гарнача (Гренаш).  Лозята се простират по течението на река Ебро на около 100 километра (60 мили) между градовете Аро и Алфаро.

Други използвани сортове в Риоха са Грациано и Мазуело (Каринян), от които се правят силни по характер червени вина. Белите сортове са доста по-рядко отглеждани точно в този регион. Те обикновено представляват 7-8% от годишното производство и биват засенчени от успеха и количеството на червените. Преди време най-използваният бял сорт е бил Малвазия, от която се правели ароматни, високоалкохолни вина. Днес акцентът пада върху Виура (Viura), известен още като Макабео, както и Шардоне. Други използвани бели сортове са били Гарнача Бланка, Темпранийо Бланко, Матурана Бланка, Вердехо и Совиньон Блан. Дебатът дали да се наблене на международни или на местни сортове все още продължава.

Вината в Риоха се разделят на категории в зависимост от времето, в което отлежават. Системата, която ги определя, успява да се наложи не само там, но и в много други испански региони. Всички червени вина от Риоха отлежават в нови дъбови бъчви. Първоначално се е използвал американски дъб, в последствие и до ден днешен се комбинира американски с френски дъб. Категориите според времето на отлежаване са четири: Ховен, Крианца, Резерва и Гран Резерва.

Вината Ховен се препоръчва да се консумират в рамките на две години след пускането на дадена реколта. Те отлежават малко или пък въобще не отлежават в дъб, което се подсказва и от името. Joven на испански означава млад. Тази категория може да допуска и вина, които са отлежавали, но поради някаква причина не получават признание за по-високите категории. Много модерни, пивки, ежедневни вина се вписват идеално тук.

Червените вина Крианца отлежават най-малко една година в дъб и една година в бутилка. Те се пускат за продажба през третата година. Белите вина Crianza също трябва да отлежават в продължение на две години, но само шест месеца трябва да бъдат в бъчви.

Червените вина Резерва прекарват минимум една година в дъб. Те не могат да се пуснат за продажба до навършване на пълни три години след дадена реколта. Белите Резерви трябва да прекарат само шест месеца от трите години в бъчви.

Червените Gran Reserva вина прекарват общо пет години в отлежаване, най-малко две от които трябва да бъдат в бъчва. Белите Гран Резерви трябва да отлежат в продължение на най-малко четири години, с минимум 12 месеца в бъчви.

Наскоро се появява и нов термин, който се бори да се нареди след изброените класификации на вината от Испания и това е Риоха Аняда (Rioja Añada). Той е предназначен за класифициране на пенливите вина. Освен това вече е налице ново име за пенливо вино, наречено Espumosos de Calidad de Rioja – по характеристики може да се сравни с Шампанско. Изискването при тях е да отлежават минимум 3 години върху утайките, като плодовете трябва да се берат ръчно.

Кантабрийските планини, които ограждат Риоха от север и запад, го защитават от студените и влажни влияния на Атлантическия океан. Това е важен фактор за местния климат, който е значително по-топъл и по-сух от този на север. Почвите в региона варират в зависимост от мястото, като най-фините от тях съдържат високи нива на варовик.