Трентино-Алто Адидже, или още наричан Южен Тирол, е самостоятелен административен регион в северна Италия, граничещ с Австрия и Швейцария. Регионът е разделен на две главни части, в едната от които (Трентино) се говори италиански, а в другата (Алто Адидже) – предимно немски език. Като цяло регионът е познат с красивите си върхове, живописни реки и езера, средновековни градове и замъци като от приказките. Поради планинския си релеф и факта, че там се намират Източните Алпи, това е една от туристическите дестинации на страната и един от зимните курорти на Италия, където всяка година се практикуват зимни спортове и където се посрещат и провеждат състезания от Световната купа по ски алпийски дисциплини.

Регионът е пресечен от реката Адидже, на която е и кръстен. Долината, която се е образувала там, е дом на почти всички лозя в околията. Това се дължи на благоприятния релеф и климат, за разлика от останалата част на региона, където релефът е твърде хълмист за отглеждане на грозде. 

Преди време Трентино-Алто Адидже е бил известен със своите червени вина. През последните години обаче в количествен план се произвеждат повече бели, особено от международните сортове Пино Гриджо и Шардоне. Други популярни сортове там са Пино Ноар, Пино Бианко, Совиньон Блан и червени Бордо сортове. Докато преди години, най-използваните червени сортове са били Lagrein (Лаграйн) и Schiava (Шиава).  

Климатът тук е типично Алпийски – различните настилки на долината се загряват много бързо през летните сутрини, изпращайки топъл въздух нагоре към склоновете с насадени лозя. В комбинация с яркото алпинско слънце вината, които се произвеждат там са изключително богати, узрели, с характерен собствен стил. Освен това, точно заради интересния си, хладен, но много свеж климат, вината, произведени там, са забележителни. А топлите Алпински течения спомагат за предотвратяването на болести и гъбички по лозите. Почвите в региона са предимно алувиални и с колувиални отлагания, относително свободно-отцеждащи се и богати на минерали.