Израел е страна от Близкия Изток, намираща се в най-източния край на Средиземно море. Въпреки дългата и бурна история, този регион често се цитира като една от „люлките на цивилизацията“ и мястото, където се е зародило развитието на човечеството. Макар и малък в сравнение с повечето съвременни производители на вино, годишното винопроизводство на Израел привлича вниманието от всички краища на винения свят през последните години. Това се дължи не само на развитието на нови тероари с по-хладен климат, като Голанските възвишения, но и на съзнателния подход към качеството на винопроизводителите в страната.

Търсенето на кашерни вина по целия свят, особено в САЩ, засилва развитието на израелската винарска индустрия през последните няколко десетилетия, като донася и някои много нови стилове и техники в Стария свят. Не цялото вино, произведено в Израел, обаче е кашерно. Съвременните православни евреи вярват, че за да бъдат считани за истински кашер вина, те трябва да се правят само от евреи. Целият процес от засаждането, отглеждането, поддържането, брането, та чак до производството трябва да бъде извършван само и единствено от евреи.

Различни „международни“ сортове грозде се оказват успешни в по-добрите лозя на Израел, сред които Каберне Совиньон, Мерло, Сира, Совиньон Блан, Семийон, Шардоне и дори Гевюрцтраминер. Няколко от разновидностите на Мускат също се срещат тук, имайки предвид историческите му връзки с региона.

Като цяло климатът в Израел в прекалено горещ и сух. Най-добрият за производство на вина климат на територията на страната е при Голанските възвишения, където е прохладно и свежо и където гроздето се чувства идеално.  

Галилея е административен и винен регион в северната част на Израел. Името му е може би най-широкоразпространеното, заради асоциациите с Библията. В днешно време регионът става още по-известен, вече в контекста на винопроизводството.

Като регион Галилея неофициално е разделен на три части – горна Галилея, долна Галилея и Голански възвишения, като последният с увереност се очертава като един от най-интересните нови региони на Стария винен свят. Горна Галилея е планински район с гори, върхове и каменисти хребети. Това е най-красивият лозарски регион на Израел. Почвите са тежки, но добре дренирани. Те са смес от вулканични, чакълести и террасовидни почви. Повечето от лозята в Горна Галилея са били засадени едва от средата до края на 90-те години, а годишните валежи там са от 800-1000 мм. Зимните температури могат да бъдат от 0-15 0С, а през лятото диапазонът е от 12-30 0С.

Долна Галилея е най-малката по площ от трите части, докато лозята в Горна Галилея и Голанските възвишения са значително повече, по-разпространени и по-разпръснати. По този начин почвените видове са повече, осигурявайки на съвременните винопроизводители по-голям избор в търсене на перфектния тероар. Сред най-честите видове почвен състав са свободно дрениращите се, чакълести почви, варовикови, които са сред най-добрите, наподобяващи тези в Лоара и Бургундия, и богати на минерали и вулканичен базалт, които носят неповторимо богатство от вкусове на вината.

Голанските възвишения представляват вулканично плато, издигащо се на 1200 метра над морското равнище. Районът се възползва от прохладния бриз от снежната планина Хермон. Районът може да бъде разделен на три: южният Голан с изглед към Галилейското море е на 350 метра над морското равнище и почви от базалтова глина. Среден Голан е на 400 - 500 метра надморска височина. И най-накрая е Горен Голан, който се издига от 750 до 1200 метра. Почвата там е по-вулканична, богата на туфа и базалт. Голан е бил засаден с лозя за първи път през 1976 г., но през 90-те години става основен лозаро-винарски район, най-вече по качество.

Пейзажът на Галилея е единствен по рода си и се характеризира със скалисти възвишения над 1210 метра (на север до границата с Ливан). Прохладният климат и сравнително обилните валежи в тази област предразполагат, че вината, направени там, са нетипично свежи и жизнени. Много рядко явление е на територия с толкова малка географска ширина, както е Галилея, да се правят толкова висококачествени вина. Тук малката ширина се компенсира от голямата надморска височина, което рядко може да се срещне на други места.

Най-често използваните сортове в региона са френските. Червените вина основно се базират на класическите френски сортове като Каринян, Мурведър, Гренаш и Аликант Буше. За белите пък се използват най-вече Семийон, Шенин Блан и Мускат от Александрия. Използват се още и Совиньон Блан и Шардоне, най-често съставки на сухите, дъбови вина, както и на пенливите, в комбинация с Пино Ноар.