Шабли (Chablis) е най-северният винен регион в Бургундия, Франция. Политически и административно се намира в северната част на Бургундия, въпреки че на практика принадлежи по-скоро към областта Yonne, отколкото към Côte D'Or. Това разминаване се дължи на сравнително късното присъединяване към Херцогството на Бургундия през 15-ти век, затова и не всички местни жители се възприемат като бургундци. Въпреки този факт, вината от Chablis се класифицират като част от Бургундия от повечето търговци на дребно и други специалисти в областта на виното.

Ефектите на тероара ​​върху виното могат по-ясно да се видят в Шабли, отколкото във всеки друг регион по света. В Chablis тероарите се разделят на такива с кимеридиански почви и такива с портолски почви. По-високо се цени  кимеридската почва, тъй като съдържа в по-голяма степен глина, богата на минерали, както и морски вкаменелости, благодарение на които има значително съдържание на вар. Кимеридските почви са източника на така типичната за Grand Cru и Premier Cru минералност. За разлика от тях, портолските почви не са толкова богати на глина и вкаменелости, което е предпоставка за направата на по-плодови вина с по-нисък минерален профил. Вината Petit Chablis се отглеждат най-често в портолски почви.

Лозята на Chablis се класифицират в четири нива на качество. Започвайки от върха, те са: Chablis Grand Cru, Chablis Premier Cru, Chablis и Petit Chablis. Вината, които отговарят на общите изисквания за наименованието на Chablis, могат да претендират за класификацията, притежавана от лозята, където са били отглеждани.

Първото от наименованията е AOC Chablis и то е най-плодотворното и широкоразпространено географски от четирите класификации.То е създадено през 1938 г. - едновременно с Chablis Grand Cru, за да защити титлата Chablis, която започва да се използва по целия свят дори за вина, които не са истински Chablils, но до някаква степен приличат на тях. Днес всички вина, носещи това име, са сухи, бели, направени изключително и само от сорта Шардоне. Те трябва да бъдат произведени от лозя в специално обособена зона около град Chablis и близките му села. Освен това вината Chablis се произвеждат в стил, доста различен от всички други в Бургундия, където типични са тежките и силноароматните. Класическите „шаблита“ ферментират и отлежават в съдове от неръждаема стомана. А от прохладния климат там се раждат вина с по-висока киселинност и по-малко плодов вкус, отколкото вината Шардоне, отглеждани в по-топъл климат. Като цяло всички типични за там вина са леки и известни със своята „стоманена“ минералност и свежа киселинност. В класическите вина не се усеща плодов вкус. В сравнение с белите вина от останалата част на Бургундия, при това от Шабли влиянието на дъба е доста по-малко.

Второто наименование е Chablis Premier Cru, което не е много по-различно от другите три класификации, а по-скоро се смята за качествено подразделение на AOC Chablis. Географският му обсег е значително по-голям от този на Chablis Grand Cru. Вината, произведени под тази титла, са направени в съответствие с контрол на качеството, който по сила и обхват на действия се нарежда между Chablis и Chablis Grand Cru.

Вината Chablis Grand Cru се произвеждат само от 100 хектара (250 акра) лозя, засадени на югозападните склонове в източния край на града. Има седем климата с наименование Гранд Крю. Те се движат от север на юг по течението на река Сереин и са: Преуси, Бугрос, Водезир, Гренюи, Валмур, Ле Клос и Бланшо. Вината, претендиращи за Grand Cru, се правят при строги правила, например максималният допустим добив е по-нисък, отколкото при стандартните Chablis, а минималният алкохолен процент е с един градус по-висок. Вината Chablis Grand Cru проявяват много добър потенциал за стареене между 10 и 15 години.

Пети Шабли е последният от четирите класификации. Той е създаден през 1944 г., за да покрие по-ниско ценените лозарски площи в района, обикновено разположени на платата над Premier Cru и Grand Cru. Тъй като те са под по-голямо влияние на вятъра и не са насочени към  следобедното слънце, тези лозя не притежават същите климатични и геоложки предимства, както другите, съответно произвеждат по-прости и не толкова изтънчени вина.