Приорат е каталунски регион с деноминация за произход, който обхваща 11 общини. Там се произвеждат предимно силни, червени вина, които привличат международното внимание още през 90-те години. Районът се характеризира с уникалния си тероар от черни шисти и кварцова почва, известна като llicorella. Той е един от само двата винени региона в Испания, които се квалифицират като DOCa, най-високото ниво на квалификация за лозаро-винарския район според испанските правила за вино, наред с Rioja DOCa.

Приорат не е нов в света на винопроизводството. Притежава рекорд за правене на вино още от създаването на Priory на Cartoixa d'Escaladei през 1163 г. Картезианските монаси, които усвоили техниката на винарството в Прованс, Франция се грижели за земята в Приорат почти 700 години до 1835 г., когато държавата предявява искане към тях и ги преразпределя. По това време Приорат е голям и отдавна известен със своите вина. Когато в края на 1800-те, филоксерата достига региона и опустошава лозовите насаждения, а оттам довежда до  цялостна разруха и обезлюдяване на района.

Малко по-късно производител на име Рене Барбие сформира група от страстни лозари, винопроизводители и застъпници на виното, с които решава да създаде няколко специфични за региона вина. Те въвеждат прецизни техники (като например използването на малки, нови, френски дъбови бъчви), използвват френски сортове като Каберне Совиньон, Сира и Мерло, и въвеждат вдъхновен от френския език термин „Clos“, който означава „защитен“, след коетого слагат в имената на вината си. И така Clos Mogador, Clos Dofí (сега Finca Dofí), Clos de L'Obac, Clos Martinet и Clos Erasmus получават голямо международно внимание и високи оценки за изключителните си качества и нестандартни качества в средата на 90-те години на миналия век.

В днешни дни, благодарение на интереса и инвестициите в региона, породени от първоначалните пет Clos-а, сега в региона има 4 696 акра (1900 хектара) лозя с близо 100 винарски изби (и 600 производители).

Доминиращите лозови насаждения в региона на Приорат са с Гренаш, още наричан Гарнача, и Каринян. Тези два сорта грозде съставляват почти всички червени вина там, въпреки че по закон няма ограничения за количеството и процентното съдържание в тях. Другите сортове, които допълват вече споменатите, най-често се внасят от Франция и в повечето случаи са Каберне Совиньон, Мерло и Сира. Има и малки парцели, засяти с Каберне Фран и Пино Ноар, но те не са много използвани.

Ароматите на сушени сливи, черни череши и касис оформят вкусовия профил на висококачествените вина от Приорат. Отвъд тях може да се забележи различна минералност, благодарение на твърдата почва там, състояща се предимно от шисти. Типичната структура на вината от Приорат предлага мека, умерена киселинност, съчетана с големи, мускулести танини и сравнително висок алкохол (обикновено в диапазона 14% и по-висок).

Сухите лозя в Испания, в следствие на високите температури, са известни със своите ниски добиви, но лозята в Приорат дават дори още по-ниски добиви, дори и по испанските стандарти. Добивите тук представляват средно по по-малко от 5 хл/ха, за сравнение в Испания е 25 хл/ха. Например лозята в прохладната и влажна Германия се доближават до 80 хл/ха. Предимството от този факт е, че количеството е обратно пропорционално на качеството. Това означава, че колкото по-нисък е добивът, толкова е по-качествено гроздето, съответно и виното. Има три основни причини за свръхниските добиви на Приорат: климатът, бедните на хранителни вещества почви и възрастта на лозите.

Климатът е забележително континентален, като се има предвид относителната му близост до Средиземно море (Torreja del Priorat се намира само на 15 километра от брега). Лятото е дълго, горещо и сухо, а годишното количество на валежите е средно 500 mm, което е сравнимо с това на сухата прашна Montilla-Moriles в Андалусия. Конкретната комбинация от географски фактори го прави една от най-топлите и най-сухите области в цяла Испания.

Почвата е от първостепенно значение за винопроизводителите на Priorat. Флагманският тип почва в региона е llicorella, което означава, че почвата пресъхва, бедна е на хранителни вещества и се състои от частично разградени шисти и кварц („llicorella“ е каталунското име за шисти).