Мозел е един от 13-те немски винарски региона, където се произвеждат качествени вина (Qualitätswein), наречен на едноименната река. Преди 1 август 2007 г. регионът се е наричал Мозел-Саар-Рувер, но в последствие променят името му с цел да бъде по-удобно и по-лесно за запомняне. Мозел е третият по обем на продукцията, но според някои е най-добрият по международен престиж в Германия. Регионът обхваща долините на реките Мозел, Саар и Рувер от устието на Мозел в Кобленц и нагоре по течението до околностите на Трир във федералната провинция Райнланд-Пфалц.

Известен е със стръмните си склонове, на които са засяти лозята с изглед към реката. Най-стръмните склонове в света, върху които са засяти лозя, са точно в Мозел, намиращи се в община Calmont в село Bremm (по-късно наречени Bremmer Calmont), под 65-68-градусов наклон.

Вината от Мозел се произвеждат предимно от сорта Ризлинг, който е най-широкоразпространеният там, но Elbling и Müller-Thurgau също допринасят за винопроизводството, наред с още няколко. През последните две десетилетия производството на червено вино в Мозел, особено от Spätburgunder (Пино Ноар), се е увеличило драстично, предизвиквайки все по-голям интерес за международната винарска общност. Поради северното изложение на Мозел, вината Ризлинг са леки, с тенденция към понижаване на алкохола, свежи и с висока киселинност. Често изразяват аромати на цветя в допълнение към плодовите си нотки.

Най-често срещаната почва в Мозел е комбинация от няколко вида шисти, която придава на вината минерален характер, изразяващ се в по-голяма дълбочина на вкуса.

Поради уникалните вина, които се произвеждат в Мозел, много хора се чудят каква е тайната и кое прави гроздето така специално. Всъщност тя не се състои в едно или друго нещо, а в съвкупност от няколко фактора, които са от огромна важност. Това са геологията, географията и историята на региона.

Долината Мозел е дом и на доста други сортове, освен Ризлинг. Въпреки това, той заема над 60% от всички лозя там. Други много добри сортове, които си заслужава да се пробват, са Елблинг, Пино Блан, Пино Гри, Кернер и Оксероа. Има и Пино Ноар и Шардоне, които често се използват за направата на Сект (Sekt-German wine - немско и австрийско пенливо вино.

Мозелският Ризлинг варира от сух до сладък, но основните аромати и вкусови профили са различни и лесно се идентифицират. Относно цветовете: вината биват бледи, сламено жълти до тъмножълти, в зависимост от времето, в което са отлежавали. Младите вина имат средно интензивен аромат на липа и медена роса, понякога с леко редуктивни миризми на пластмасови или минерални нотки. По-отлежалите вина разкриват високо интензивни аромати на мед, кайсия, лимон, понякога и на петрол. Петроленият аромат може да бъде нетипичен и дори неприятен ако се срещне в друго вино, но специално за немския ризлинг се смята за класически. Друг фактор, който прави вината толкова интригуващи, е структурата им. Те имат висока, но балансирана киселинност с различно ниво на сладост. Относно отлежаването, най-добрите вина могат да се държат до 40 години. Дори и по-скромно оценените са склонни да отлежават 5 години и да развият златен оттенък с аромати на мед и петрол.

В долината на Мозел има над 500 лозя и е трудно да се запомнят всички. Но има начини, по които човек може сам да намери кои и къде са най-добрите от тях. Области, които са разположени към юг, получават до десет пъти повече слънчева светлина през някои периоди от годината, отколкото тези, разположени на север. Освен това лозята, намиращи се върху стръмни хълмове са още повече изложени на слънчева светлина, отколкото хоризонталните. Следователно не е голяма изненада, че 40% от лозовите масиви в Мозел са разположени по стръмните склонове и най-добрите от тях обикновено са с южно изложение.

И последно, но не на последно място, при определяне на качеството на вината от Мозел, голямо внимания трябва да се обърне на почвите. Те са разделени на два основни типа: сини и червени шисти. Въпреки че и двата са относително бедни, обикновено червените шисти имат малко по-високо съдържание на глина, съответно произвеждат по-богати и по-буйни стилове Ризлинг, докато сините шисти правят вината по-ароматни. Шистовите почви предлагат много големи предимства за винарство в Мозел. На първо място лозята там са добре дренирани (т.е. се отводняват без проблем), което е голямо предимство при по-дъждовните сезони. На второ място шистите задържат топлината за по-дълго, което пък е добре по време на студените периоди. И не на последно място, естествените микроорганизми в региона (дрожди и бактерии), които вдъхват живот на почвата, до голяма степен определят минералността на вината.

Геологията на региона датира от палеозойската ера, когато районът на Мозел е бил океан, а утайките се натрупвали на дъното, образувайки седиментни слоеве с дебелина от една миля. С течение на времето натискът от сливането на двата суперконтинента Гондвана и Лавразия до Пангея сгъстява този морски слой и в крайна сметка той се превръща в т.нар. „шифер“ (от немски означава вид шисти). По-късно, около 100 хиляди години по-късно, този шифер е изтласкан нагоре. Рейнските планини, както се наричат в момента, са издълбани от река Мозел, разкривайки историята на региона. Шистовите почви тук са много бедни за много земеделски цели, защото са много трудни, дори почти невъзможни да се обработват, но за сметка на това, за лозарството се оказват повече от добри, превръщайки се в източник на структурирани, концентрирани и изящни вина.