Известна като зеления север на Чили, долината Лимари е оазис от естествена красота и невероятни пейзажи. Долината е един от най-северните лозарски райони в Чили, разположен на 200 мили северно от чилийската столица Сантяго. Разполага се на 30 ° южна ширина, което е рядко срещано при лозарските региони – намира се на същата географска ширина като Египет, Ирак и северно Мексико. Но въпреки това, долината не е най-северният регион на Чили - на още 50 мили (80 км) на север се намира долината Елки.

                Най-разпространените сортове в долина Лимари са Шардоне, Сира, Каберне Совиньон и Мерло. За Шардоне се казва, че е звездният сорт на региона. Вината от него са притежават естествена минералност, благодарение на относително хладния климат и съдържанието на варовик в почвата. Сира е вторият успешен сорт, от който се правят приятни вина в хладните, крайбрежни лозя и по-богати, плодови вина в топлите, островни зони. Карменер е много често използван сорт в долината, а Каберне Совиньон и Мерло, които са най-успешните сортове в Чили като цяло, тук се използват в по-малки количества.

                Поради близостта си до екватора (и до най-сухата пустиня в света - Атакама), долината Лимари е гореща и сравнително суха. Благодарение почти изцяло на тясната пролука, която река Лимари е издълбала в крайбрежните хълмове, Лимари е по-хладна и по-зелена от обкръжаващите я земи. Може да изглежда странно, че долината, разположена в средата на полу-пустинна зона, може да бъде хладна зона, но точно такъв е случаят с долината Лимари. Средната годишна температура е 15 ° C, а максималната температура между ноември и февруари е 26 ° C. От двете страни на тази пропаст крайбрежните зони достигат почти 2300 фута (700 метра), което не позволява тихоокеанските бризове да достигнат до вътрешните части. През летните сутрини, крайбрежната мъгла, наречена от местните “Camanchaca", се „промъква“ през пролуката и се изкачва нагоре към долината. Тя освежава местните лозя с хладен, влажен въздух през цялата сутрин, докато слънцето бавно се издига на Андите. Охлаждащият ефект е много подобен на този в долината Напа в Калифорния.

                Валежите там са средно около 4 инча (101 мм) годишно и дори с влагата, която донася мъглата, климатът е сух. Затова въвеждането на капково напояване премахва голяма трудност от производителите. То се осъществява с помощта на реките Хуртадо и Гранде, които се сливат, за да образуват река Лимари и така донасят студени, свежи и минерални води от Андите към лозята. Водата е толкова ценна в тази част на света, че всяка река е била преградена, за да може да се суздадат тези резервоари за капково напояване.

                В миналото гроздето в Лимари или се е консумирало сурово, или е било дестилирано за направата на запазената им марка бренди Писко (Pisco). Дори и в днешни дни, когато винопроизводителите продължават да търсят нови места в долината, едва 20% от гроздето в региона се използва за производството на качествено вино.

                Почвите, богати на варовик, намиращи се в долината Лимари, са редки сред чилийските тероари. Те са резултат от натрупалите се по морското дъно утайки, които с течение на времето и под влияние на преместването на земните пластове, се издигат нагоре към повърхността и постепенно биват изтласкани по течението на реките към равнините и долините.

                Всички тези натурални условия спомагат гроздето да се развива по-бавно, произвеждайки свежа киселинност и невероятни аромати. Вината изразяват добро качество, благодарение на пустинните почви, богати на минерали, калций и сол.