Разположен на юг от столицата на Чили - Сантяго, Рапел (Valle de Rapel) е най-големият подрайон в централната долина на страната, който произвежда приблизително една четвърт от цялото чилийско вино. Той е кръстен на едноименната река, която се е получила при сливане на реките Тингуиририка (Tinguiririca) и Качапоал (Cachapoal), чиито корита разделят долината на нейните два подрегиона: долината Колчагуа на юг и долината Качапоал на север. Долината Колчагуа има шест области: Chimbarongo, Nancagua, Palmilla, Peralillo, San Fernando и Santa Cruz, а долината Cachapoal - четири: Peumo, Rancagua, Rengo и Requinoa. Общата територия на региона се простира на около шестдесет мили от склоновете на Андите на изток до Тихия океан на запад. Това е сравнително голям регион с приблизително 84 651 акра търговско засадени лозя.

Двата подрегиона на долината Рапел са доста различни. В долината Качапоал най-добрите лозя се намират предимно на изток, където предпланинските части на Андите осигуряват добре дренирано, защитено място за лозарство. За разлика от тях, лозята на долината Колчагуа са съсредоточени в западната й част, където някои тихи океански влияния придават на гроздето, а следователно и на вината, по-елегантен баланс между плодове и структурирана киселинност. Докато Качапоал е един от регионите в Чили, които произвеждат добри вина в много големи количества, тези от Колчагуа привличат повече международно внимание.

Историята на региона датира от XVI-ти век, когато е засадено първото грозде. Йезуитските свещеници култивирали тези млади лозя, които били засадени с гроздето Паис (най-широко засаденото чилийско грозде до 21 век). В средата на 1800 г. са засадени френските сортове Каберне Совиньон, Мерло, Каберне Фран, Шардоне и други. В началото на 80-те години чилийските винопроизводители започват да използват ферментационни резервоари от неръждаема стомана и дъбови бъчви - следователно, цялостното качество на чилийското вино е значително подобрено. Това подобрение на качеството (а също и на количеството) на чилийските вина води до увеличаване на износа извън страната. Площта на лозята в Чили се увеличава с повече от 40 % от 1997 до 2002 г. и сега страната е петият най-голям износител на вино в света (след Италия, Испания, Франция и Австралия) и деветият най-голям производител на вино в света.

                Топлият и сух район прави възможно използването и експериментирането с широк спектър от винени стилове, с които се правят от ежедневните вина до едни от най-скъпите и престижни предложения в Чили. Каберне Совиньон, Сира и Карменер са най-важните и използвани сортове, засадени там. Най-общо, вината от долината Рапел се произвеждат основно от червени сортове, но има и няколко насаждения от Шардоне и Совиньон Блан. Насажденията от Малбек също се увеличават, вероятно с надеждата да достигнат успеха, който постига същия сорт, но от другата страна на Андите, а именно в Мендоса.

                От двете страни регионът граничи с планинската верига Анди и с крайбрежната ивица. По този начин много добре е защитен от студените влияния на Тихия океан. Както в повечето чилийски региони, реката е жизненоважен ресурс, благодарение на който богатите на минерали води от върховете на Андите се стичат надолу и напояват лозята.

                За разлика от многото винени региони на Чили, долината Рапел не обхваща конкретна административна област. По-скоро долините Качапоал и Колчагуа са част от по-големия регион О'Хигинс, кръстен на Бернардо О'Хигинс, един от най-известните лидери на Чили по време на войната за независимост от Испания в началото на 19 век.